Делото на семейство Балтови

Предистория

Около година след убийството на Стоян Балтов, семейстовто му се бори за справедлив процес в Съда, Съдебната Палата в София. Моя приятелка ме покани да се присъединя към група студенти, които ги подкрепят морално, присъствайки на делата. Тук ще побързам да отбележа, че въпросните студенти нямат политически или каквито и да било други користни мотиви. Там са от чиста човешка съпричастност. Добре си спомням едно от момчетата. Беше на протестите, все в предните редици. Сега го чух да казва думи от сорта на “Подобно нещо се случи с мой роднина. По тази тема съм на нокти.” Някои от другите студенти пък ги знам от университета. Те са от малкото хора с будна съвест, които познавам. Но да продължим по темата.

До тук в делото...

До вчера(24-ти март, 2010) си мислех, че това дело отдавна вече е минало, че отдавна виновниците са наказани. Да, ама не. До сега бяха изслушани няколко свидетели, както и двама от обвинените в убийството. Последните се бяха признали за виновни. След разпитите обаче беше призован трети човек, който е участвал в убийството. Той беше новост и журналистите го разглеждаха като хита на деня. Чуха се слухове, че това момче има сериозен гръб и затова до сега е стоял настрана, но свидетелските показания го бяха уличили и днес за пръв път беше в залата. Знае се за още няколко души, които пряко са участвали в умишленото убийство на студента, но не бяха в залата, а и не всички бяха дали показания. Е, има време, изминала е “само” година и малко.

Разбрах от другите, че майката на Стоян Балтов беше разплакала всички, включително съдебните заседатели и съдийката. Горката жена. Животът ѝ, както и този на нейния съпруг, се бе превърнал в дълбока скръб и борба за справедливост.

В Съдебната Палата

Моя колежка и аз влязохме в прекрасната сграда с двата огромни респектиращи лъва отпред. Лутахме се известно време, не знаехме къде точно да отидем, делото беше започнало. За щастие преди да тръгнем към изхода видяхме няколко мъже с камери. Попитах ги къде е делото на Балтови и О!щастие, те знаеха. Докато разберем кой е входа за граждани, вратите се отвориха и всички заизлизаха в коридора. Десетминутна почивка. Тогава видях момичето, което ме покани. На очите ѝ имаше сълзи. Изглеждаше ядосана и отчаяна.

Близък поглед

Докато моята приятелка ми разказваше подробности, вече виждах вътре в зала 6, където останаха почти само прокурорката, обинението, обвиняемите и техните родители. Убийците на Балтов изглеждаха малки жалки момченца. Не знаеха на къде да гледат. Стояха прави, подпряни на прозореца вдясно. До тях беше бащата на единия - спретнат, в лъскав костюм с вратовръзка.

От другата страна бяха Балтови. Бащата изглеждаше на прага на силите си... А майката изпитваше нужда да поговори с някого. По-късно беше дошла към нас, обикновените граждани в залата и я чух да казва нещо със следния смисъл: “Казвахме “не, ние ще останем в България, няма да си напуснем родината”, а сега какво, платихме с цената на живот.” И за да получат поне справедливост, ще трябва да се борят с месеци или дори години. Понеже в нашия съд по един процес явно се заседава веднъж месечно...

А ето защо бяха разстроени всички от страната на Балтови. Адвокатите ОТ ЗАЩИТАТА не бяха дошли. Според българското законодателство делото следва да се отложи, понеже всеки има право на адвокат. ОК. Дълбоко вдишване. КАК ТАКА?! Значи аз мога да си наема адвокат, той може да урежда всички мои дела да са в дати на негови правни ангажименти и съответно никога да не дойде да ме представи?! Явно това е често срещана практика по нашите земи(via Мара): http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/03/24/878008_sudebniiat_suvet_advokat_e_zabludil_suda_po_deloto/

Съответно, чрез евтино адвокатско трикче, тази дата по делото можеше просто да се зачеркне. Или не съвсем? Адвокакът на момчето, което не беше дало показания още присъстваше. Той все пак можеше да свидетелства. Но явно съдийката не беше в настроение...

Още по-близки погледи

След почивката влязохме в залата за да видим какво все пак ще решат заседателите и съдийката, какво ще е тяхното СПРАВЕДЛИВО решение. Десетминутната почивка се удължи с половинчасово киснене. Успях перфектно да анализирам лицата на гореспоменатите. Прокурорката имаше повече грим от Пепа-секса на концерт. Доста повече. Гаден оранжев фон-дьо-тен. Не ми вдъхна никакъв респект. Бащата на едното момче гледаше някак невинно напред в избрана от него точка. Изглеждаше подлизурко, но мирен човек. Но не мога да не кажа, че според мен в съда абсолютно всеки играе роля(не изключвам представителите на съдебната власт). Един се прави на невинен, друг на покаян, трети на засегнат, четвърти на безпристрастен, пети на доблестен и т.н., и т.н. Новият заподозрян в убийството гледаше най-дръзко от тримата, т.е. поне поглеждаше към скамейките, но когато влязоха заседателите, погледът му се заби в пода. Явно пред тях трябваше да изглежда “покаял се”.

Гледах ги трите момчета. Гледах ги гадно. С надеждата, че ще видят този поглед и онзи на всеки от гражданите. С надеждата, че ще осъзнаят какво са сторили. С надеждата, че ще опитат да изкупят греха си и ще направят нещо смислено в живота си. Но те гледаха в пода. Нито един от тях не изглеждаше стока. Не исках да допускам в съзнанието си сцената на жестокото убийство, но тя сама се прокрадваше. Все пак ми се искаше да вярвам, че смъртта на Стоян няма да е смърт на шестима души.

Но когато погледнех към Балтови, се сещах защо са там. Те са обикновени българи, като вашите родители, или може би приятели. Там можеха да бъдат и вашите роднини. Сърцето ми се късаше като виждах колко обезнадеждено гледаха. Майката беше в черно. Като видя жена в черно, се сещам за много неща. Знам как изглежда мъката... Тези хора заслужават да получат справедлив процес.

Правораздавателница(Съдь)...

Служебната врата се отвори и през нея с голямо закъснение влязоха съдебните заседали и съдийката, облечени еднакво в черни тоги с бели шалове(?), нещо като католически монахини. Цялата зала се изправи на крака. Всички тръпнеха да чуят дали делото ще се отложи или все пак на 25-ти март нещо щеше да се случи. Пак повтарям, от адвокатите на обвинението присъстваше един от трима. Другите двама били на друго дело. И пак се питам, КАК ТАКА това може да бъде причина делото да се отложи?! Като единият адвокат може да е зает, да бъдат двама. Сериозно, представете си, че вие водите дело срещу някого, естествено искате това да стане колкото се може по-бързо, а то се отлага с месец, понеже на обвинения адвокатът му бил на друго дело. Колко удобно!

И ето, Съдът се произнесе за деня. Делото се ОТЛОЖИ. Г-жа Балтова поклати глава в знак на разочарование. Почнаха да насрочват следваща дата.

- 30-ти април.

- Аз не мога тогава! - извика присъстващият адвокат на защитата. Исках да стана и да му наритам задника. Щях да го направя, ако можех да мина през тълпата от хора, без да ме забележат. Дочух, че за следваща дата се спрягаше края на май...

- Това е подигравка! - не се сдържах и казах на висок глас, като очаквах някой да ме изрита от залата. Вместо това, още няколко души от тълпата повториха думите ми.
- Добре, ще помоля да ме заместят на 30-ти. Ще мога на 30-ти. - прояви някаква човечност адвокатът на новия обвинен.
- Ама сигурен сте, че можете, нали? Ако искате ще отложим. - попитаха от заседателната скамейка.
- Ще мога на 30-ти.


След известно мълчание в изчакване на машинописката, повториха високо датата, 30-ти април. И ни разпуснаха. Осъзнах в пълния ѝ смисъл българската фраза “мъкнене по съдилища”, чийто архаизъм е просто “съдя”.

На излизане вървях пред единия от убийците, този с бащата. Обърнах се и им казах “Как се поглеждате вечер в огледалото?”. Наистина ми се искаше да засегна съвестта на тези хора. Искаше ми се те самите да пожелаят справедливост върху себе си... Идеализъм.

Излязох тотално афектирана от залата. Не можех да повярвам, че дело за убийство може да се точи с месеци, години, при все че има признали се за виновни. В американския съд се заседава всеки ден, докато не свърши делото. Главата ми не можеше и сега не може да побере цялата липса на кадърност в правораздаващата ни система. Или по-точно липсата на желание за промяна...

Кухха или нашите жулналисти

На изхода от залата се натресох на група репортери. Там видях моята приятелка да им казва, че според нея има доста неясни неща по делото, например кой е бащата на третото момче; защо едно от тях, което се е признало за участник в убийството не се смята за виновен... Доколкото разбрах им е казала, че тези неща разследващите журналисти трябва да ги проверяват. Ох, евала, че им го рекна :) Нападнаха я с въпроси, които прерастнаха в личен конфликт. Едно момче се включи също. Накрая и аз не се сдържах:

- Ако бяхте вътре, щеше да видите целия фарс, опитаха се да отложат делото с още два месеца, дори с повече!

- Ама ние бяхме вътре през цялото време. - каза... Канна Рачева. Щях да се изсмея. - Вие нямате представа как се разследва дело.

- Права сте госпожо, това не е моя работа, а Ваша. - не зацепвах коя е тя.
- Имате ли изобщо представа от българското законодателство? - заяде се Рачева.
- Госпожо, аз си плащам данъците; смятам, че това е нелепо, как така делото се отлага, защото адвокатите ги няма, да наемат втори адвокати.
- Ама как така втори адвокати.

Изках да крещя. И наистина крещях в не знам чия камера. От всичките журналисти имаше само две дами, които се опитаха да чуят гледните точки на всички. Макар че едната се заяждаше доста с моята приятелка, тя до край изслуша всички и се интересуваше от мненията и предполагаемия тъмен фон на част от делото.

Надутата Канна, засегната от забележката на момичето, което ме покани, издишаше все повече. Каза на човека с камерата да спре да снима, изсипа няколко невероятни лафа от типа на “Вие започнахте първи!” и “Значи смятате, че няма нужда от нас, довиждане!”.

- Довиждане, беше ми приятно – изпростях до крайност и тръгнах към изхода. Не можех да понасям упорството и заядливостта на тази жена. Водещ български журналист, ХА-ХА. Ако беше родена в Бургас, щеше да я кръстят Кухха Лейка, а не Канна. Както и да е.

Глътка въздух

Пред Съда се чудехме какъв ли репортаж ще скалъпят, колко ли ненормални ще ни изкарат с коментарите си. А аз лично бях ужасно афектирана, защото за пръв път бях в съдилище и за пръв път осъзнах що за театър се случва там. Но все така. Журналистите са необходимото зло. Жалко, че понякога са повече зло, отколкото необходимост. “Вие започнахте първи!”. Да ме беше дръпнала за плитките, Канче.

Аз ще подкрепям семейство Балтови. За мен те станаха символ на борци с цялото безумие, което се случва у нас. Не само аз ще ги подкрепям, много ще сме.

ЕЛАТЕ И ВИЕ. На 30-ти април, 9ч. сутринта, пред Съдебната палата в София.

Нарочно не написах имената на обвиняемите и на моите приятели, защото смятам, че е некоректно.

Светът никога няма да бъде същият...

без Майкъл Джаксън.

Това беше Най-Големият творец, който ходеше по нашата планета!
Сега не мога да намеря думи...

Почивай в мир, Майкъл!!!

Винаги ще бъдеш в нашите сърца!!!

Протести, причини, следствия,...

Много малко време ми остава да пиша(каквото и да е :( ) и за това пропускам да коментирам важни теми... От часа на публикацията вероятно ще се убедите. Както и да е, тази тема не търпи повече отлагане.

Предупреждавам, че първата част от статията е тежка.

Балтов

Ако името не ви говори нищо, ще подскажа - това е студентът, който беше пребит до смърт от група пияни туристи докато се е прибирал към блока в Студентски град, София. Защо туристи? Ако не знаете за случая - те не са били от онези с раниците и фотоапаратите, а от тези дето идват на евтини жени, алкохол и дрога в нашия прекрасен квартал... носещ респектиращото име "Студентски град".

Иронично, преди известно време бях писала за това, че тук няма ни библиотека, ни читалня, ни книжарница, но пък има десетки дискотеки и клубове със съмнителен произход, както и стотина(?) строежи с подчертано незаконен произход... Цялата свинщина не веднъж е ставала свидетел на побои над невинни хора, предпоставки за ПТП от пияни идиоти в малките часове и подобни. Неведнъж разни студентски организации са се опитвали да накарат общината да направи нещо по въпроса. Но къде ти, как така няма да си получават подкупите?! Немислимо.

Резултатът -> един млад човек с потенциал(във фармация не влиза всеки, ***) вече не е сред нас.
Нямам думи да опиша чувствата си. А думи търся от декември насам. Ще направя опит.
Първо не разбрах какво става, бях готова да приема случилото се( Да, така беше... Боже опази!!!) После исках да крещя; исках да плача, а след това исках да изпотроща всичко.

Бях на траурното шествие... Тогава се зарадвах, че има толкова хора, които чувстват нещата като мен... и че НИЕ ЗАЕДНО няма да допуснем това да се случи отново. Когато видях родителите на Балтов не се сдържах... Представяте ли си какво им е... Аз не искам да си представям отново... Но тогава заглеждах всеки камък и си мислех как да го запратя по "Амнезия" без да ме закопчеят. Чудя се защо не го направих. И как така никой не го направи?! Да речем, че хората бяха прави - те скърбяха за един от нас, не беше време за хулигански прояви... Беше време да почетем един красив живот, който бе отнет без време...

Преди да премина нататък:
Почивай в мир, Стояне! Съжалявам, че няма да имам възможността да се запозная с теб. Грижи се Отгоре за тези, които си обичал!


Общината

Пред община "Студентски град" за втори път безумно силно исках физически да излея агресията си - няколко пъти извиках главния архитект на Студентски. Или по-точно, една бездарна и подкупна лоена топка, носеща Армани, Гучи и сигурно 100-грамов златен пръстен, която имаше наглостта да ми пуши пура в лицето, докато я молех за рамо за да направим градинка пред 52 блок. Справка: градинка така и не беше направена, но затова пък в градинката на 17ти блок НЕЗАКОННО бе построена "Амнезия". То само тя да беше... Отдавна земята на Студентски е реституирана и статутът на квартала е като на всеки друг жилищен комплекс. Искам да ме запознаят с човека, чийто подпис стои под това решение. По скоро, не искам :) Рано ми е да изкормя човек с голи ръце... Може би ако това беше справедлив свят, г-н Лоена топка щеше да е на мястото на Стоян Балтов. Да, ама не... Въпросният вероятно притежава поне едно блокче някъде тук в Студентски и ще може да угажда на лакомията и алчността си още много време...


Протестите

След траурното шествие се породиха серия протести - първият беше с надслов "Студентски град - на студентите", а вторият(продължаващ и в момента) е ВСЕОБЩ, граждански протест. Изключително се радвам, че много хора дойдоха на тези протести. Медиите ни засипаха с купища въпроси:

- Трябваше ли да се случи това, за да се вдигнете на протест? - това НЕ се нарича ПРИЧИНА, а ПОВОД. Ако не ви е ясна разликата - има Български тълковен речник за това. Хм, беше ли по-добре нищо да не направим?!

- Вие да не би да не ходите по дискотеки? - да, като не мога да заспя от шума, който произвеждат те и хората, излизащи от тях. Хм, трябва ли цяла България да идва тук с цялата си мутрагенщина, селяния и свинщина?! Няма ли кой да наложи малко филтър!? И пак: искам библиотека и книжарница!!!

- БТВ имаха наглостта да изкарат първия протест като действия на пияна група скинхеди, пренебрегвайки 2000 мирно протестиращи студенти и още толкова еколози и земеделци. (Мразя ги тъпите журналетаааааа!!!!!!)

Със земеделците почти не се засякохме пред Парламента, защото някой се беше сетил да задържи земеделците докато ние се разотидем, някой се беще сетил и да сложи два реда жива верига ченгета около целия Парламент. Същият някой бе наредил да бият мирни граждани наред на 14-ти. Ех, защо този някой не намери такива гъвкави решения за всички проблеми у нас - кризата, боклука, нуждаещите се от ин-витро, онко-болните, ... Жалко, наистина жалко, че НАШИТЕ народни представители(ха-ха!!!) се сещат за решения само когато касае ТЯХ.


Лъчът в тунела

Бялото петно в черната ситуация е, че много хора се надигнаха. Е, не както във Франция - всички, от пеленаче през студент и работник до пенсионер, но все пак много хора изявиха несъгласието си от начина, по който се случват нещата у нас.
- Срещу какво точно протестирате? - Трябва ли да имам конкретни причини да искам по-добро правителство? Ето ви някои: спряха ни фондовете от ЕС, здравеопазването и образованието се сринаха за няколко години, малоумниците искаха да отменят българския език като задължителен в училище и да закрият БАН. А какво са постигнали, че да си гласуват месец отпуска и 13-та заплата?!... Може би това, че съсипаха огромни територии от българската природа с инвестиции от тъмен бизнес. Евала и ашкулсун... ефенди, другарю и ваше превъзходителство...

Искам да вярвам, че краят на този тип управление наближава. Радвам се, че има хора, които го искат и се дразня, че има и хора, които си търсят какви ли не оправдания, за да не протестират. Класиката: "С тва хулиганство нищо няма да стане." Добре, да пробваме пак със смирено сведената глава... Как добре я владеем тази техника. А може би очаквате мега-интелектуално решение?! От кой бе?! От хората, които си хвърлят боклука през терасата и пият ракия всяка вечер и всеки ден и това им е основна цел в живота?! Едва ли... Но ако отново се отцепим едни от други, каузата е загубена. Учителските протести го доказаха...

- Кой печели от цялата работа? - Не може да няма някои кирливи кандидат-политичета, които да искат да се облагодетелстват от ситуацията. Логически, няма как да не е така. Не знам защо, макар от сега да надушвам, че са кирливи и малки, се надявам да са по-малко нагли от сегашните. И вярвам, че ако ВСИЧКИ ЗАЕДНО покажем какво не искаме, те ще знаят какво да не правят. Така че, ако бъдем задружни, ще се случат хубави неща. Дори да са "просто" стъпки към формирането на гражданско общество.


Не харесвам тази статия. Прекалено е реалистична. Не исках толкова тъмна да се получи... Защото в крайна сметка съм оптимист, че хората на площада ще се умножават, докато най-после се случи нещо добро. Така, де, сговорна дружина планина повдига. Ако не вярваш - ела и виж. От вкъщи на топличко всеки може да изкаже мненийце.

Как да изпълним сърцето на програмист с нули...

Разбрах вече - аз и смислена свалка в едно изречение не върви ;)

Обаче за това пък ме бива да отказвам разни мъже, когато имат нечисти помисли спрямо моята персона :Р

Сега, като една много опитна убийца на мъжки страсти, ще предам опита си, на вас момичета, в случай че искате любезно или нелюбезно да отхвърлите любовта на някой програмист и да изпълните сърцето му с нули;) *

1. Много си секси, но бившият ми беше по-добър програмист.

2. Не знам какво е хеш-таблица.

3. Използвам "Ноутпад" за текстови документи.

4. Трудно ми е да се оправя с "Убунту".

5. Не различавам суич и рутер.

6. Като чуя "червено и черно" се сещам за роман - не за дърво.

7. Като чуя "дърво" си представям природа, не код.

8. Не пиша на С.


9. Първата ми асоция с "удоволствие" не е писане на код...

10. Слагам { и } по другия начин.

11. Като правя секс си спирам компа.

*ако добавите логическо отрицание към всяко от тези твърдения ще получите твърдения, способни да изпълнят програмисткото сърце, разбира се с... 1-циии :Р

Каня ви да добавите още подобни:) Най-готините ще ги сложим в следващата тема :)

Защо (пък) да събираме боклука разделно?...

Отдавна се каня да споделя колко добре се чувствам откакто си събирам боклука разделно. Знам, че всяко нещо, което ползвам, после отива на мястото си и с това не ощетявам природата. Ще кажете: "На нея пък кво й е?"


Няма да коментирам колко пострада нашата неповторима природа от бума на строителството-това е тъжна тема и просто ще прехвърля към по-практичната част - какво, аджеба, можем да направим ние:)




Такааа. Много малко хора осъзнават колко консуматорски действаме. Получаваме торбичка за два домата, за (опакован в найлон) пакет памук, за пакетче дъвки... Сметнете го за ден - две бутилки(една от минерална вода и една от кола примерно), две чашки от кафе/какао/чай, опаковка от замразена храна - 2 броя, кофичка от кисело мляко, опаковка от хляб, друга опаковка, 1 тон хартия и полиетиленови изделия дошли с новия ви монитор и поне 15 торбички от различни консумативи... по 1 брой в торбичка. За деня грубо казано всеки от нас използва по около 50 гр пластмаса. В някои случаи може би доста повече. Добре, обаче вие не сте единстевият член на вашето семейство; нито пък семейството ви е единственото в квартала. Представете си сега цяла София - 2 милиона*50гр на ден са... 100 000 кг на ден пластмаси САМО от бакалските, които си купуваме. 100 тона пластмаса на ден. Може би тези от производствата са доста повече. А цяла България? 1000 тона. Ами утре?...

И за какво е цялата работа? Купуваме си преработен петрол... Който няма да се разложи докато ние сме живи... Както и докато нашите внуци са живи... И много след това. И къде отива той? - В природата. Да, и там където има сметища някога е имало природа. Ако разбира се стигне до обособените места, а не остане някъде по пътя да лъха на прекрасно;)
Но не искам да задълбавам в негативната част повече. Важното е, че гората, и поляните, и планините, и реките ни, и морето заслужават повече... Защото ни дават наистина много:)



Нека погледнем реално - какво можем да направим?
Неее, не с пасивното, моля. Всички сме в играта все пак.
Ето какво правя аз:

1. Направих си самоделно кошче за пластмасови отпадъци. Естествено, то представлява отрязана бутилка от минерална вода. Преди имах и за хартия, но една буря ме принуди да го изхвърля, за да не се разпилее боклука по терасата и навън. И така, всеки пластмасов ОБЕКТ го добавям в него. Като се съберат много - в ЖЪЛТИЯ контейнер.



2. Вече не правя изключения. Свиквах малко по малко, но сега всяка пластмастка отива в това кошче. Още: С огромно удоволствие искам да ви представя следната статия :) Вече можете да бъдете сигурни, че боклукът от шарените кофи се преработва, макар и вероятно не с нужните темпове... Но да бъдем оптимисти - има време и за това :)


3. Почти винаги отказвам торбички в магазина - просто ползвам една и съща за домате и маруле, когато си купувам памук го слагам направо в чантата си, когато мога си нося "Маджестико" торбичка и я преизползвам докато се скъса... Може да ви звучи странно, обаче равносметката е, че сега ползвам 3 пъти по-малко ресурси от преди. Ако всички го направим - 100-те тона ще станат 30 :) Същата работа би свършила и пазарска чанта. Какво пък, по-секси е от найлони с покупки :)

4. Още, като пазаря предпочитам големите опаковки - голяма минерална вода, голям пакет с царевица, голям шоколад ;) Особено за партита - вземам по-голямата разфасовка - хем е по-евтино, хем опаковъчния материал е на половина. След партито е добра идея мизерията да отиде в шарените контейнери. Що? - Купища бутилки от бира, безалкохолни; еднократни чашки... Само като се замисля на парти понякога човек как употребява чашките - за да полееш някой с червено вино ;) и оп - мяташ на пода... Толкова евтин ли е този ресурс?! Нямам предвид парите.




>> Странно, обаче на пияна тиква се оказа огромно удоволствие да метнеш 20тина стъклени бутилки една по една в зелената кофа:) Пробвайте и после няма да мога да ви отуча :Р << style="FONT-WEIGHT: bold">НАИСТИНА ВСЕКИ. Важно е желанието. С всяка постъпка ние влияем на околните. Нека се правят на "лоши задници". Все в някакъв момент ще им дойде акъла. Помогнете им това да е по-скоро!

ПС: Можете да споделите вие как пестите ресурси :)

Поздравче :

Позитивният поглед... Интересни четива.

Един колега с огромно право ме изкритикува, че негативарствам в блога си. Е, ако беше прочел първия пост, щеше да види моето предупреждение за това, но все пак... смятам, че е прав. Аман от лоши новини по телевизията, гадни статии във вестниците и намусени хора(демонстриращи колко тежък им е бил денят - лошо нещо е когато се работи ;) ).

Нека се усмихнем :)

Имах си едно упражнение в тежките периоди от моя живот. Първо си казвах - "Хайде сега, пълният списък с нещата, които ме карат да съм в лошо настроение." Аз съм от хората, които обичат да споделят проблемите си и да им търсят решения. Така че, тази част от така нареченото ми "упражнение" служеше за обмисляне на реалността и евентуално какво може да се направи по лошите теми. Следва хубавата част - "Сега искам същият брой + 1 причини да се усмихна!". И започвах - "това дърво е красиво, днес природата е много красива, днес имаме физическо, а ми се играе баскет от три дни, днес ще излезем с Х и У, днес дават "Криминални уравнения",... " Бе всякакви глупости - от цвета на венчелистчетата на маргаритките до увеличаването на заплатата ми с 200%(не че ми се е случвало ;-) ). Замислете се и вие колко прекрасни неща ще ви се случат през деня! Дори да са по-малко от гадните, когато са втори - хващат място :)

Днес ми беше весел ден без почти никаква причина. Купих си една книга, която прочетох на един дъх... А като че ли това не ми се случва толкова често напоследък поради липса на време за незадължителни книги.

Въпросната книжка е много интересна и абсолютно безполезна, тъй като съдържа разнообразни интересни, дори фрапиращи факти, всеки от които е отделен и без връзка с останалите. Така да се каже - книга за свободното време. / За да не правя прекалено голяма раклама я назовавам в коментар/.

Би ми било интересно да споделите вие какво четете за разнообрезие - романи, енциклопедии, разкази, списания, философска литература, интересни сайтове(wiki rocks!), блогове,... Нека се престорим на интелектуалци и да споделим впечатления;)

Ще се радвам на коментари за всяка спомената четима единица:)
Юхууу, това ще го патентовам. Ако се върне комунизма ще ме вземат в партията;)

В Студентски град няма книжарница!!!...

Неее, не ми напомняйте за Офис-1, те не продават КНИГИ!!!

Ужас! Исках аз да купя на леля книжка за рождения ден... И тръгнах да търся книжарца(книгопродавниць, ако трябва да сме по-точни) из Студентски град, София. Той си е един голям квартал, все пак - поне 60 блока, има си болница, има си полицейско...

Какво още има в Студентски? - над 10 големи дискотеки и със сигурност десетки клубове/кафенета... Известни поне на половината земно кълбо като лудо място за купони... А да, където има и студенти. Ха-ха. Които четат... етикети на бутилки с алкохол. Пародия!

Друго? - Купища НЕЗАКОННИ строежи, неспазващи правилото за отстояние от сградите. Да, кой не иска да шпионира какво става в студентските стаи... Хм, да де, ама аз не искам да гледам смотания задник на някъв загорял чичка, дето ми се усмихва през прозореца. Тъпа реституция! Искам да знам името на човека, който е разрешил частните строежи на територията на Студентски град. Защото това ще е име, което има поне 10-тина (незаконни) хотела по Черноморието и същевременно име, което по всяка вероятност трябва да фигурира в някой затворнически списък. Продажни малки душици!!! Желая им справедливост.

Да продължим нашата разходка - студентски общежия... Малко старички, но на мен си ми харесват- човек трябва да мине от там, за да разбере, че хубавите неща не стават даром:)

Естествено, покрай общежитията - столове за хранене, пицарии, кръчми, дюнерджийници, дюнер-кебап, скара, още скара, още дюнери, хамбургери, бързи закуски... Направо човек да прати мита за готвещи студенти в кофата за боклук... Където непременно моите квартални цигани ще проверят дали той не става за ядене. Е, вижте, уличните ни кучетата май имат повече достойнство. Само веднъж съм виждала куче в кофа тук. Явно ги хранят добре. И все се чудя как, като са толкова много... Но пък те са си част от нашия пейзаж - предпочитам котки, но вече свикнах и с тях. И все пак доста рядко се случва да разкъсат човек, така че на мен ми е добре, аз си ги харесвам... Да бе.

Освен споменатите до тук има и доста магазини за храна, дрехи и обувки, има за сувенири, за домашни потреби, за фибички има, фото има, даже няколко, но... няма нито една книжарница. В един супермаркет продават книги и вестници на щанд голям колкото задника ми; струва ми се има и книжарница на моя университет, но тя е само за канцеларски материали и издания на университета... И до там. Питах няколко колеги къде има книжарница и те всички се сетиха за "онази, там, до Зимния дворец"... на мястото на която в момента има магазин за алкохол. Пародия, отново. Бих казала - Трагедия.

Един малък лъч светлина - ЛЕВЧЕТО. Да, има "левче" за книги(поне аз така му казвам; сергия за книги втора ръка). Харесвам такива магазинчета. Хем старите книги получават повече от преработка на тоалетна хартия, хем бедните студенти успяват да се докоснат до класическите романи на съвсем ниска цена, а от това печели някой, който се е заел с това благородно дело. Това добре, но болшинството от книгите в "левчето" са издания от най-рано 80-та година. А новата литература?! На никой студент ли не му пука какво става по света - философията, откритията, прозренията на съвременниците ни, политиката, изкуството и пр.

А, да, забравих - студентите нямат пари. Дрън-дрън, че пляс. Паркингите на квартала са пълни с лъскави автомобили, паркирани един върху друг. Ако има бедни студенти, има и богати. Освен това, почти всички ходят по дискотеки - приблизително 97% от хората. А в дискотека Аболютният Минимум е 5лв - 3 за вход и 2 за бира. И рядко студентите залагат на този вариант... Какво означава това - една или две дискотеки = книга. Ммм, сложна формула. Дай да се почерпим ние, пък формулите после...

Другото оправдание - 'ми то всичко го има в интернет. Дааа, в случай, че не използвате интернет за професионални цели, най-често използвате програмките за чат, игричките, сайтовете с тъпи вицове и весели клипчета. Криво да говорим - право да си го кажем - те са господарите на мрежата. И за съжаление те запълват мястото за култура в душата на студента или просто на обикновения "сърфист по мрежата". Тъжно, но факт.

Не мога и не мога да приема, че дори последният магазин за книги е изчезнал от територията на Студентски град. Надявам се като започне новата академична година това да се промени. Би било доста тъжно в студентски град, където е събрана част от бъдещия интелектуален елит на държавата, никой да не иска да чете.

И все пак у мен се буди и подозрението, че никоя от големите вериги книжарници не се е досетила да направи свой клон тук. Минутка за остра критика и към тях. Най-малкото учебниците и професионалните книги ще се продават в трицифрени бройки. Интересно, че никой не се е досетил да вложи в голяма и хубава книжарница тук. Аз бих се радвала да има такава. Защото иначе...

Книгите са на един час път. Сложи и задръстването, и прибирането - то си става цяла епопея. Колко по-лесно е да се помотам в някой друг оригинален и безсмислан сайт, да драсна в чата някой друг ред на Драганча - да се уговаряме за довечера, че няма начин- купонА си тече...