Около година след убийството на Стоян Балтов, семейстовто му се бори за справедлив процес в Съда, Съдебната Палата в София. Моя приятелка ме покани да се присъединя към група студенти, които ги подкрепят морално, присъствайки на делата. Тук ще побързам да отбележа, че въпросните студенти нямат политически или каквито и да било други користни мотиви. Там са от чиста човешка съпричастност. Добре си спомням едно от момчетата. Беше на протестите, все в предните редици. Сега го чух да казва думи от сорта на “Подобно нещо се случи с мой роднина. По тази тема съм на нокти.” Някои от другите студенти пък ги знам от университета. Те са от малкото хора с будна съвест, които познавам. Но да продължим по темата.
До тук в делото...
До вчера(24-ти март, 2010) си мислех, че това дело отдавна вече е минало, че отдавна виновниците са наказани. Да, ама не. До сега бяха изслушани няколко свидетели, както и двама от обвинените в убийството. Последните се бяха признали за виновни. След разпитите обаче беше призован трети човек, който е участвал в убийството. Той беше новост и журналистите го разглеждаха като хита на деня. Чуха се слухове, че това момче има сериозен гръб и затова до сега е стоял настрана, но свидетелските показания го бяха уличили и днес за пръв път беше в залата. Знае се за още няколко души, които пряко са участвали в умишленото убийство на студента, но не бяха в залата, а и не всички бяха дали показания. Е, има време, изминала е “само” година и малко.
Разбрах от другите, че майката на Стоян Балтов беше разплакала всички, включително съдебните заседатели и съдийката. Горката жена. Животът ѝ, както и този на нейния съпруг, се бе превърнал в дълбока скръб и борба за справедливост.
В Съдебната Палата
Моя колежка и аз влязохме в прекрасната сграда с двата огромни респектиращи лъва отпред. Лутахме се известно време, не знаехме къде точно да отидем, делото беше започнало. За щастие преди да тръгнем към изхода видяхме няколко мъже с камери. Попитах ги къде е делото на Балтови и О!щастие, те знаеха. Докато разберем кой е входа за граждани, вратите се отвориха и всички заизлизаха в коридора. Десетминутна почивка. Тогава видях момичето, което ме покани. На очите ѝ имаше сълзи. Изглеждаше ядосана и отчаяна.
Близък поглед
Докато моята приятелка ми разказваше подробности, вече виждах вътре в зала 6, където останаха почти само прокурорката, обинението, обвиняемите и техните родители. Убийците на Балтов изглеждаха малки жалки момченца. Не знаеха на къде да гледат. Стояха прави, подпряни на прозореца вдясно. До тях беше бащата на единия - спретнат, в лъскав костюм с вратовръзка.
От другата страна бяха Балтови. Бащата изглеждаше на прага на силите си... А майката изпитваше нужда да поговори с някого. По-късно беше дошла към нас, обикновените граждани в залата и я чух да казва нещо със следния смисъл: “Казвахме “не, ние ще останем в България, няма да си напуснем родината”, а сега какво, платихме с цената на живот.” И за да получат поне справедливост, ще трябва да се борят с месеци или дори години. Понеже в нашия съд по един процес явно се заседава веднъж месечно...
А ето защо бяха разстроени всички от страната на Балтови. Адвокатите ОТ ЗАЩИТАТА не бяха дошли. Според българското законодателство делото следва да се отложи, понеже всеки има право на адвокат. ОК. Дълбоко вдишване. КАК ТАКА?! Значи аз мога да си наема адвокат, той може да урежда всички мои дела да са в дати на негови правни ангажименти и съответно никога да не дойде да ме представи?! Явно това е често срещана практика по нашите земи(via Мара): http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/03/24/878008_sudebniiat_suvet_advokat_e_zabludil_suda_po_deloto/
Съответно, чрез евтино адвокатско трикче, тази дата по делото можеше просто да се зачеркне. Или не съвсем? Адвокакът на момчето, което не беше дало показания още присъстваше. Той все пак можеше да свидетелства. Но явно съдийката не беше в настроение...
Още по-близки погледи
След почивката влязохме в залата за да видим какво все пак ще решат заседателите и съдийката, какво ще е тяхното СПРАВЕДЛИВО решение. Десетминутната почивка се удължи с половинчасово киснене. Успях перфектно да анализирам лицата на гореспоменатите. Прокурорката имаше повече грим от Пепа-секса на концерт. Доста повече. Гаден оранжев фон-дьо-тен. Не ми вдъхна никакъв респект. Бащата на едното момче гледаше някак невинно напред в избрана от него точка. Изглеждаше подлизурко, но мирен човек. Но не мога да не кажа, че според мен в съда абсолютно всеки играе роля(не изключвам представителите на съдебната власт). Един се прави на невинен, друг на покаян, трети на засегнат, четвърти на безпристрастен, пети на доблестен и т.н., и т.н. Новият заподозрян в убийството гледаше най-дръзко от тримата, т.е. поне поглеждаше към скамейките, но когато влязоха заседателите, погледът му се заби в пода. Явно пред тях трябваше да изглежда “покаял се”.
Гледах ги трите момчета. Гледах ги гадно. С надеждата, че ще видят този поглед и онзи на всеки от гражданите. С надеждата, че ще осъзнаят какво са сторили. С надеждата, че ще опитат да изкупят греха си и ще направят нещо смислено в живота си. Но те гледаха в пода. Нито един от тях не изглеждаше стока. Не исках да допускам в съзнанието си сцената на жестокото убийство, но тя сама се прокрадваше. Все пак ми се искаше да вярвам, че смъртта на Стоян няма да е смърт на шестима души.
Но когато погледнех към Балтови, се сещах защо са там. Те са обикновени българи, като вашите родители, или може би приятели. Там можеха да бъдат и вашите роднини. Сърцето ми се късаше като виждах колко обезнадеждено гледаха. Майката беше в черно. Като видя жена в черно, се сещам за много неща. Знам как изглежда мъката... Тези хора заслужават да получат справедлив процес.
Правораздавателница(Съдь)...
Служебната врата се отвори и през нея с голямо закъснение влязоха съдебните заседали и съдийката, облечени еднакво в черни тоги с бели шалове(?), нещо като католически монахини. Цялата зала се изправи на крака. Всички тръпнеха да чуят дали делото ще се отложи или все пак на 25-ти март нещо щеше да се случи. Пак повтарям, от адвокатите на обвинението присъстваше един от трима. Другите двама били на друго дело. И пак се питам, КАК ТАКА това може да бъде причина делото да се отложи?! Като единият адвокат може да е зает, да бъдат двама. Сериозно, представете си, че вие водите дело срещу някого, естествено искате това да стане колкото се може по-бързо, а то се отлага с месец, понеже на обвинения адвокатът му бил на друго дело. Колко удобно!
И ето, Съдът се произнесе за деня. Делото се ОТЛОЖИ. Г-жа Балтова поклати глава в знак на разочарование. Почнаха да насрочват следваща дата.
- 30-ти април.
- Аз не мога тогава! - извика присъстващият адвокат на защитата. Исках да стана и да му наритам задника. Щях да го направя, ако можех да мина през тълпата от хора, без да ме забележат. Дочух, че за следваща дата се спрягаше края на май...
- Това е подигравка! - не се сдържах и казах на висок глас, като очаквах някой да ме изрита от залата. Вместо това, още няколко души от тълпата повториха думите ми.- Добре, ще помоля да ме заместят на 30-ти. Ще мога на 30-ти. - прояви някаква човечност адвокатът на новия обвинен.
- Ама сигурен сте, че можете, нали? Ако искате ще отложим. - попитаха от заседателната скамейка.
- Ще мога на 30-ти.
След известно мълчание в изчакване на машинописката, повториха високо датата, 30-ти април. И ни разпуснаха. Осъзнах в пълния ѝ смисъл българската фраза “мъкнене по съдилища”, чийто архаизъм е просто “съдя”.
На излизане вървях пред единия от убийците, този с бащата. Обърнах се и им казах “Как се поглеждате вечер в огледалото?”. Наистина ми се искаше да засегна съвестта на тези хора. Искаше ми се те самите да пожелаят справедливост върху себе си... Идеализъм.
Излязох тотално афектирана от залата. Не можех да повярвам, че дело за убийство може да се точи с месеци, години, при все че има признали се за виновни. В американския съд се заседава всеки ден, докато не свърши делото. Главата ми не можеше и сега не може да побере цялата липса на кадърност в правораздаващата ни система. Или по-точно липсата на желание за промяна...
Кухха или нашите жулналисти
На изхода от залата се натресох на група репортери. Там видях моята приятелка да им казва, че според нея има доста неясни неща по делото, например кой е бащата на третото момче; защо едно от тях, което се е признало за участник в убийството не се смята за виновен... Доколкото разбрах им е казала, че тези неща разследващите журналисти трябва да ги проверяват. Ох, евала, че им го рекна :) Нападнаха я с въпроси, които прерастнаха в личен конфликт. Едно момче се включи също. Накрая и аз не се сдържах:
- Ако бяхте вътре, щеше да видите целия фарс, опитаха се да отложат делото с още два месеца, дори с повече!
- Ама ние бяхме вътре през цялото време. - каза... Канна Рачева. Щях да се изсмея. - Вие нямате представа как се разследва дело.
- Права сте госпожо, това не е моя работа, а Ваша. - не зацепвах коя е тя.- Имате ли изобщо представа от българското законодателство? - заяде се Рачева.
- Госпожо, аз си плащам данъците; смятам, че това е нелепо, как така делото се отлага, защото адвокатите ги няма, да наемат втори адвокати.
- Ама как така втори адвокати.
Изках да крещя. И наистина крещях в не знам чия камера. От всичките журналисти имаше само две дами, които се опитаха да чуят гледните точки на всички. Макар че едната се заяждаше доста с моята приятелка, тя до край изслуша всички и се интересуваше от мненията и предполагаемия тъмен фон на част от делото.
Надутата Канна, засегната от забележката на момичето, което ме покани, издишаше все повече. Каза на човека с камерата да спре да снима, изсипа няколко невероятни лафа от типа на “Вие започнахте първи!” и “Значи смятате, че няма нужда от нас, довиждане!”.
- Довиждане, беше ми приятно – изпростях до крайност и тръгнах към изхода. Не можех да понасям упорството и заядливостта на тази жена. Водещ български журналист, ХА-ХА. Ако беше родена в Бургас, щеше да я кръстят Кухха Лейка, а не Канна. Както и да е.
Глътка въздух
Пред Съда се чудехме какъв ли репортаж ще скалъпят, колко ли ненормални ще ни изкарат с коментарите си. А аз лично бях ужасно афектирана, защото за пръв път бях в съдилище и за пръв път осъзнах що за театър се случва там. Но все така. Журналистите са необходимото зло. Жалко, че понякога са повече зло, отколкото необходимост. “Вие започнахте първи!”. Да ме беше дръпнала за плитките, Канче.
Аз ще подкрепям семейство Балтови. За мен те станаха символ на борци с цялото безумие, което се случва у нас. Не само аз ще ги подкрепям, много ще сме.
ЕЛАТЕ И ВИЕ. На 30-ти април, 9ч. сутринта, пред Съдебната палата в София.
Нарочно не написах имената на обвиняемите и на моите приятели, защото смятам, че е некоректно.
