сряда, 22 октомври 2008 г.

Как да изпълним сърцето на програмист с нули...

Разбрах вече - аз и смислена свалка в едно изречение не върви ;)

Обаче за това пък ме бива да отказвам разни мъже, когато имат нечисти помисли спрямо моята персона :Р


Сега, като една много опитна убийца на мъжки страсти, ще предам опита си, на вас момичета, в случай че искате любезно или нелюбезно да отхвърлите любовта на някой програмист и да изпълните сърцето му с нули;) *


1. Много си секси, но бившият ми беше по-добър програмист.


2. Не знам какво е хеш-таблица.


3. Използвам "Ноутпад" за текстови документи.


4. Трудно ми е да се оправя с "Убунту".


5. Не различавам суич и рутер.


6. Като чуя "червено и черно" се сещам за роман - не за дърво.


7. Като чуя "дърво" си представям природа, не код.


8. Не пиша на С.


9. Първата ми асоция с "удоволствие" не е писане на код...


10. Слагам { и } по другия начин.


11. Като правя секс си спирам компа.



*ако добавите логическо отрицание към всяко от тези твърдения ще получите твърдения, способни да изпълнят програмисткото сърце, разбира се с... 1-циии :Р


Каня ви да добавите още подобни:) Най-готините ще ги сложим в следващата тема :)

понеделник, 20 октомври 2008 г.

Защо (пък) да събираме боклука разделно?...

Отдавна се каня да споделя колко добре се чувствам откакто си събирам боклука разделно. Знам, че всяко нещо, което ползвам, после отива на мястото си и с това не ощетявам природата. Ще кажете: "На нея пък кво й е?"


Няма да коментирам колко пострада нашата неповторима природа от бума на строителството-това е тъжна тема и просто ще прехвърля към по-практичната част - какво, аджеба, можем да направим ние:)




Такааа. Много малко хора осъзнават колко консуматорски действаме. Получаваме торбичка за два домата, за (опакован в найлон) пакет памук, за пакетче дъвки... Сметнете го за ден - две бутилки(една от минерална вода и една от кола примерно), две чашки от кафе/какао/чай, опаковка от замразена храна - 2 броя, кофичка от кисело мляко, опаковка от хляб, друга опаковка, 1 тон хартия и полиетиленови изделия дошли с новия ви монитор и поне 15 торбички от различни консумативи... по 1 брой в торбичка. За деня грубо казано всеки от нас използва по около 50 гр пластмаса. В някои случаи може би доста повече. Добре, обаче вие не сте единстевият член на вашето семейство; нито пък семейството ви е единственото в квартала. Представете си сега цяла София - 2 милиона*50гр на ден са... 100 000 кг на ден пластмаси САМО от бакалските, които си купуваме. 100 тона пластмаса на ден. Може би тези от производствата са доста повече. А цяла България? 1000 тона. Ами утре?...

И за какво е цялата работа? Купуваме си преработен петрол... Който няма да се разложи докато ние сме живи... Както и докато нашите внуци са живи... И много след това. И къде отива той? - В природата. Да, и там където има сметища някога е имало природа. Ако разбира се стигне до обособените места, а не остане някъде по пътя да лъха на прекрасно;)
Но не искам да задълбавам в негативната част повече. Важното е, че гората, и поляните, и планините, и реките ни, и морето заслужават повече... Защото ни дават наистина много:)



Нека погледнем реално - какво можем да направим?
Неее, не с пасивното, моля. Всички сме в играта все пак.
Ето какво правя аз:

1. Направих си самоделно кошче за пластмасови отпадъци. Естествено, то представлява отрязана бутилка от минерална вода. Преди имах и за хартия, но една буря ме принуди да го изхвърля, за да не се разпилее боклука по терасата и навън. И така, всеки пластмасов ОБЕКТ го добавям в него. Като се съберат много - в ЖЪЛТИЯ контейнер.



2. Вече не правя изключения. Свиквах малко по малко, но сега всяка пластмастка отива в това кошче. Още: С огромно удоволствие искам да ви представя
следната статия :) Вече можете да бъдете сигурни, че боклукът от шарените кофи се преработва, макар и вероятно не с нужните темпове... Но да бъдем оптимисти - има време и за това :)


3. Почти винаги отказвам торбички в магазина - просто ползвам една и съща за домате и маруле, когато си купувам памук го слагам направо в чантата си, когато мога си нося "Маджестико" торбичка и я преизползвам докато се скъса... Може да ви звучи странно, обаче равносметката е, че сега ползвам 3 пъти по-малко ресурси от преди. Ако всички го направим - 100-те тона ще станат 30 :) Същата работа би свършила и пазарска чанта. Какво пък, по-секси е от найлони с покупки :)

4. Още, като пазаря предпочитам големите опаковки - голяма минерална вода, голям пакет с царевица, голям шоколад ;) Особено за партита - вземам по-голямата разфасовка - хем е по-евтино, хем опаковъчния материал е на половина. След партито е добра идея мизерията да отиде в шарените контейнери. Що? - Купища бутилки от бира, безалкохолни; еднократни чашки... Само като се замисля на парти понякога човек как употребява чашките - за да полееш някой с червено вино ;) и оп - мяташ на пода... Толкова евтин ли е този ресурс?! Нямам предвид парите.




>> Странно, обаче на пияна тиква се оказа огромно удоволствие да метнеш 20тина стъклени бутилки една по една в зелената кофа:) Пробвайте и после няма да мога да ви отуча :Р << style="FONT-WEIGHT: bold">НАИСТИНА ВСЕКИ. Важно е желанието. С всяка постъпка ние влияем на околните. Нека се правят на "лоши задници". Все в някакъв момент ще им дойде акъла. Помогнете им това да е по-скоро!

ПС: Можете да споделите вие как пестите ресурси :)

Поздравче :

вторник, 23 септември 2008 г.

Позитивният поглед... Интересни четива.

Един колега с огромно право ме изкритикува, че негативарствам в блога си. Е, ако беше прочел първия пост, щеше да види моето предупреждение за това, но все пак... смятам, че е прав. Аман от лоши новини по телевизията, гадни статии във вестниците и намусени хора(демонстриращи колко тежък им е бил денят - лошо нещо е когато се работи ;) ).

Нека се усмихнем :)

Имах си едно упражнение в тежките периоди от моя живот. Първо си казвах - "Хайде сега, пълният списък с нещата, които ме карат да съм в лошо настроение." Аз съм от хората, които обичат да споделят проблемите си и да им търсят решения. Така че, тази част от така нареченото ми "упражнение" служеше за обмисляне на реалността и евентуално какво може да се направи по лошите теми. Следва хубавата част - "Сега искам същият брой + 1 причини да се усмихна!". И започвах - "това дърво е красиво, днес природата е много красива, днес имаме физическо, а ми се играе баскет от три дни, днес ще излезем с Х и У, днес дават "Криминални уравнения",... " Бе всякакви глупости - от цвета на венчелистчетата на маргаритките до увеличаването на заплатата ми с 200%(не че ми се е случвало ;-) ). Замислете се и вие колко прекрасни неща ще ви се случат през деня! Дори да са по-малко от гадните, когато са втори - хващат място :)

Днес ми беше весел ден без почти никаква причина. Купих си една книга, която прочетох на един дъх... А като че ли това не ми се случва толкова често напоследък поради липса на време за незадължителни книги.

Въпросната книжка е много интересна и абсолютно безполезна, тъй като съдържа разнообразни интересни, дори фрапиращи факти, всеки от които е отделен и без връзка с останалите. Така да се каже - книга за свободното време. / За да не правя прекалено голяма раклама я назовавам в коментар/.

Би ми било интересно да споделите вие какво четете за разнообрезие - романи, енциклопедии, разкази, списания, философска литература, интересни сайтове(wiki rocks!), блогове,... Нека се престорим на интелектуалци и да споделим впечатления;)

Ще се радвам на коментари за всяка спомената четима единица:)
Юхууу, това ще го патентовам. Ако се върне комунизма ще ме вземат в партията;)

събота, 20 септември 2008 г.

В Студентски град няма книжарница!!!...

Неее, не ми напомняйте за Офис-1, те не продават КНИГИ!!!

Ужас! Исках аз да купя на леля книжка за рождения ден... И тръгнах да търся книжарца(книгопродавниць, ако трябва да сме по-точни) из Студентски град, София. Той си е един голям квартал, все пак - поне 60 блока, има си болница, има си полицейско...

Какво още има в Студентски? - над 10 големи дискотеки и със сигурност десетки клубове/кафенета... Известни поне на половината земно кълбо като лудо място за купони... А да, където има и студенти. Ха-ха. Които четат... етикети на бутилки с алкохол. Пародия!

Друго? - Купища НЕЗАКОННИ строежи, неспазващи правилото за отстояние от сградите. Да, кой не иска да шпионира какво става в студентските стаи... Хм, да де, ама аз не искам да гледам смотания задник на някъв загорял чичка, дето ми се усмихва през прозореца. Тъпа реституция! Искам да знам името на човека, който е разрешил частните строежи на територията на Студентски град. Защото това ще е име, което има поне 10-тина (незаконни) хотела по Черноморието и същевременно име, което по всяка вероятност трябва да фигурира в някой затворнически списък. Продажни малки душици!!! Желая им справедливост.

Да продължим нашата разходка - студентски общежия... Малко старички, но на мен си ми харесват- човек трябва да мине от там, за да разбере, че хубавите неща не стават даром:)

Естествено, покрай общежитията - столове за хранене, пицарии, кръчми, дюнерджийници, дюнер-кебап, скара, още скара, още дюнери, хамбургери, бързи закуски... Направо човек да прати мита за готвещи студенти в кофата за боклук... Където непременно моите квартални цигани ще проверят дали той не става за ядене. Е, вижте, уличните ни кучетата май имат повече достойнство. Само веднъж съм виждала куче в кофа тук. Явно ги хранят добре. И все се чудя как, като са толкова много... Но пък те са си част от нашия пейзаж - предпочитам котки, но вече свикнах и с тях. И все пак доста рядко се случва да разкъсат човек, така че на мен ми е добре, аз си ги харесвам... Да бе.

Освен споменатите до тук има и доста магазини за храна, дрехи и обувки, има за сувенири, за домашни потреби, за фибички има, фото има, даже няколко, но... няма нито една книжарница. В един супермаркет продават книги и вестници на щанд голям колкото задника ми; струва ми се има и книжарница на моя университет, но тя е само за канцеларски материали и издания на университета... И до там. Питах няколко колеги къде има книжарница и те всички се сетиха за "онази, там, до Зимния дворец"... на мястото на която в момента има магазин за алкохол. Пародия, отново. Бих казала - Трагедия.

Един малък лъч светлина - ЛЕВЧЕТО. Да, има "левче" за книги(поне аз така му казвам; сергия за книги втора ръка). Харесвам такива магазинчета. Хем старите книги получават повече от преработка на тоалетна хартия, хем бедните студенти успяват да се докоснат до класическите романи на съвсем ниска цена, а от това печели някой, който се е заел с това благородно дело. Това добре, но болшинството от книгите в "левчето" са издания от най-рано 80-та година. А новата литература?! На никой студент ли не му пука какво става по света - философията, откритията, прозренията на съвременниците ни, политиката, изкуството и пр.

А, да, забравих - студентите нямат пари. Дрън-дрън, че пляс. Паркингите на квартала са пълни с лъскави автомобили, паркирани един върху друг. Ако има бедни студенти, има и богати. Освен това, почти всички ходят по дискотеки - приблизително 97% от хората. А в дискотека Аболютният Минимум е 5лв - 3 за вход и 2 за бира. И рядко студентите залагат на този вариант... Какво означава това - една или две дискотеки = книга. Ммм, сложна формула. Дай да се почерпим ние, пък формулите после...

Другото оправдание - 'ми то всичко го има в интернет. Дааа, в случай, че не използвате интернет за професионални цели, най-често използвате програмките за чат, игричките, сайтовете с тъпи вицове и весели клипчета. Криво да говорим - право да си го кажем - те са господарите на мрежата. И за съжаление те запълват мястото за култура в душата на студента или просто на обикновения "сърфист по мрежата". Тъжно, но факт.

Не мога и не мога да приема, че дори последният магазин за книги е изчезнал от територията на Студентски град. Надявам се като започне новата академична година това да се промени. Би било доста тъжно в студентски град, където е събрана част от бъдещия интелектуален елит на държавата, никой да не иска да чете.

И все пак у мен се буди и подозрението, че никоя от големите вериги книжарници не се е досетила да направи свой клон тук. Минутка за остра критика и към тях. Най-малкото учебниците и професионалните книги ще се продават в трицифрени бройки. Интересно, че никой не се е досетил да вложи в голяма и хубава книжарница тук. Аз бих се радвала да има такава. Защото иначе...

Книгите са на един час път. Сложи и задръстването, и прибирането - то си става цяла епопея. Колко по-лесно е да се помотам в някой друг оригинален и безсмислан сайт, да драсна в чата някой друг ред на Драганча - да се уговаряме за довечера, че няма начин- купонА си тече...

понеделник, 16 юни 2008 г.

Ароматизатор за стая... :)

Та значи, обещах следващият пост да е смешен (не че някой ме е карал ;) )... Хъкъмъкъхъхъм:

Как да си направим сами
Ароматизатор/антихлебаризатор за стая !!!

Достатъчни условия:
1. Хлебарки в стаята
2. Лоши аромати в стаята
3. Нужда от аромотерапия след тежък изпит
4. Всички гореизброени

Необходими условия:
1. Вие да сте програмист или още по-мързелив човек
2. Да имате стационарен компютър
3. Да държите кутията му затворена

Ноу-Хау ;)
1. Спирате тока на компа... за по-сигурно на цялата стая/апартамент/блок/квартал... както се случи;)
2. Преди това сте приготвили отверки... // Винаги съм мразела клаузата "преди това". Например като вече врят 60 неща на котлона как аз да имам ситно смляна и престояла два часа кайма от останалите продукти?! Ама на. Преди това сте си намерили/свили от съседа отверки.
3. Отваряте кутията на компа и внимавате да не се задейства праховата ви алергия ако имате такава. Дори и да нямате - пак се пазете ;)
4. Напръсквате в кутията с отрова за хлебарки/концентриран ароматизатор/нещото, което е Избрано да витае из въздуха на стаята Ви...
*ВАЖНО! : пръскайте далече от действащи ел.компоненти и възможно най-близо до вентилаторите на процесора и захранването(ако имате и трети - ефекта ще е още по-невероятен!!!)
5. Доволно потривате ръце и размахвате заканителен пръст към Анастас, който отново се е упътил към остатъците от вечерята ви, макар че ОБЕЩА да не се показва повече във вашата стая: "Ще мреш, Стасиии!!!"
6. Усмихвате се самодоволно и затваряте кутията така че ако нещо пламне, да не може да излезе навън:)
7. Пускате тока на стаята/блока/квартала и ако някой ви пита какво е станало - наблягате на героични моменти от ПУСКАНЕТО ;)
8. Включвате своят Антонио/Зоро/Есмералда/Конфуций/Мата Хари/Дон Жоан или както там наричате своя(та) любим(а).
9. Тадааааа!!!
10. Стаята ви е изпълнена с незабравим аромат на току що купен от магазина, лъскав и червен... Райд :)
11. Съжалявам, Стаси... стягай куфарите :)))
12. Не към леглото миииииииииииииииииииииииииииииииии!!!

събота, 14 юни 2008 г.

Пишете с кирилица!... и пишете вярно...

Нахъсала съм се да пиша много по тази тема, така че ще си позволя този пост да не е подобаващо емоционално наситен, тъй като изпитът по висша алгебра наближава;) ...

За Кирилицата


И така, чудя се защо българите предпочитат да пишат с латиница, макар и на собствения си език и дори да вкарват разни (най-често) англицизми в речта си, защото някак си им звучат по-добре... Хайде да не припомняме култовия лаф на Паисий: "О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?!..." Колко актуално и днес...

Всички чатят и не знам защо ползват латиница за целта. Ето например, проста математика:
shte - 4 букви --> ще - 2 букви
shtiah - 6 букви --> щях - 3 букви
shtarkel - 8 букви+грешка --> щъркел - 6 букви+вярно

Само не ми казвайте, че пишете с латиница, защото е по-бързо... Ооо, не, няма да мине! Въпрос е на навик, за това съм съгласна, обаче ако свикнете да пишете с кирилица ще бъде с по-висока скорост и по-вярно :)

Оххх, тук засегнах другата болна тема - правописа. За запетайки и пълни членове няма да говоря, че там направо към разврат отиват нещата, но съм виждала хора да пишат "сняк", "глъвоболие" и "компютар". Винаги изпадам в нервна криза като видя подобни творения - та това се учи в първи клас!!! `Аааайде - във втори... Че стават грешки, стават; "грешка на копчето", обичам да казвам аз, но е жалко, че българите предпочитат да си намерят оправдание, но не и да прочетат някоя друга книга или да отворят някоя друга граматика и да си припомнят правилата. А е хубаво човек да е грамотен, това е признак на елементарна култура в крайна сметка. И не само - признак на уважение към самия себе си и паметта на предците си. Малко ли е?

Освен това българското национално самосъзнание е поставено пред толкова дилеми и е преминало през толкова сътресения... Нека си направим лукса да четем и пишем с НАШАТА азбука. Да, същата тази азбука, която сме дали на братята руснаци:) и която те ползват, за разлика от нас... Напоследък влизам в руски хъбове на ДС - дори в хъбовете руснаците чатят на кирилица:


Каузата

Много ми се иска все повече българи да пропишат на български с КИРИЛИЦА.
С това ще е свързана и една програма, която вече започнах да правя като проект по Джава.

Съвет: Ако някой иска да се понаучи - нека направо мине на БДС(Български Държавен Стандарт), а да не се лигави с тъпата фонетична простотия. Повярвайте ми, когато разцъкате БДС няма да имате никакви проблеми да преминавате от латиница към кирилица и обратно. Аз отдавна съм така и наистина не ми прави впечатление с какво пиша. Но... както се казва:
Важна е каузата!!!

И в случая - това е кирилицата :) Пишете с нея!!! Нека я направим по-популярна от всякога!!! :) *

*опитах се да не съм патетична, но уви... ;)

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Първият пост... :)



Отдавна се каня да си направя такова животно за писане на мисли и впечатления обаче все ми се струваше, че голямо философстване ще падне и се опитвах да се въздържа... :)
Ама днес вече не можах и о, ужас!, написах първия си пост!!! :Р

!!!!! Предупреждавам, че в този блог може да има много простотия и негативни неща, защото обикновено ми се пише като съм или в лигаво, или в предсмъртно настроение. Ще помоля малките деца да бъдат добрички и вместо да киснат тук, да потърсят нещо интересно в Уикипедия или да излязат навън да поиграят и за нас старците ;)

... Все пак се надявам да се получат и смислени постове - така да се каже тръгвам с Надежда и Любов :) И Вяра в Господ, както винаги :)

... Само не знам защо трите вездесъщи покровителки на доброто са дъщери само на София (за Вяра, Надежда и Любов говорим). Ето отговора -> баща им трябва да е бил Бургас ;) Обичам Бургас!!!



Чувствайте се свободни да коментирате и критикувате всичко, стига да не изпадате в състояние на безцензурираност;) и по възможност - ползвайте кирилица.

Приятно прекарване в моятаЗона! :)