понеделник, 20 октомври 2008 г.

Защо (пък) да събираме боклука разделно?...

Отдавна се каня да споделя колко добре се чувствам откакто си събирам боклука разделно. Знам, че всяко нещо, което ползвам, после отива на мястото си и с това не ощетявам природата. Ще кажете: "На нея пък кво й е?"


Няма да коментирам колко пострада нашата неповторима природа от бума на строителството-това е тъжна тема и просто ще прехвърля към по-практичната част - какво, аджеба, можем да направим ние:)




Такааа. Много малко хора осъзнават колко консуматорски действаме. Получаваме торбичка за два домата, за (опакован в найлон) пакет памук, за пакетче дъвки... Сметнете го за ден - две бутилки(една от минерална вода и една от кола примерно), две чашки от кафе/какао/чай, опаковка от замразена храна - 2 броя, кофичка от кисело мляко, опаковка от хляб, друга опаковка, 1 тон хартия и полиетиленови изделия дошли с новия ви монитор и поне 15 торбички от различни консумативи... по 1 брой в торбичка. За деня грубо казано всеки от нас използва по около 50 гр пластмаса. В някои случаи може би доста повече. Добре, обаче вие не сте единстевият член на вашето семейство; нито пък семейството ви е единственото в квартала. Представете си сега цяла София - 2 милиона*50гр на ден са... 100 000 кг на ден пластмаси САМО от бакалските, които си купуваме. 100 тона пластмаса на ден. Може би тези от производствата са доста повече. А цяла България? 1000 тона. Ами утре?...

И за какво е цялата работа? Купуваме си преработен петрол... Който няма да се разложи докато ние сме живи... Както и докато нашите внуци са живи... И много след това. И къде отива той? - В природата. Да, и там където има сметища някога е имало природа. Ако разбира се стигне до обособените места, а не остане някъде по пътя да лъха на прекрасно;)
Но не искам да задълбавам в негативната част повече. Важното е, че гората, и поляните, и планините, и реките ни, и морето заслужават повече... Защото ни дават наистина много:)



Нека погледнем реално - какво можем да направим?
Неее, не с пасивното, моля. Всички сме в играта все пак.
Ето какво правя аз:

1. Направих си самоделно кошче за пластмасови отпадъци. Естествено, то представлява отрязана бутилка от минерална вода. Преди имах и за хартия, но една буря ме принуди да го изхвърля, за да не се разпилее боклука по терасата и навън. И така, всеки пластмасов ОБЕКТ го добавям в него. Като се съберат много - в ЖЪЛТИЯ контейнер.



2. Вече не правя изключения. Свиквах малко по малко, но сега всяка пластмастка отива в това кошче. Още: С огромно удоволствие искам да ви представя
следната статия :) Вече можете да бъдете сигурни, че боклукът от шарените кофи се преработва, макар и вероятно не с нужните темпове... Но да бъдем оптимисти - има време и за това :)


3. Почти винаги отказвам торбички в магазина - просто ползвам една и съща за домате и маруле, когато си купувам памук го слагам направо в чантата си, когато мога си нося "Маджестико" торбичка и я преизползвам докато се скъса... Може да ви звучи странно, обаче равносметката е, че сега ползвам 3 пъти по-малко ресурси от преди. Ако всички го направим - 100-те тона ще станат 30 :) Същата работа би свършила и пазарска чанта. Какво пък, по-секси е от найлони с покупки :)

4. Още, като пазаря предпочитам големите опаковки - голяма минерална вода, голям пакет с царевица, голям шоколад ;) Особено за партита - вземам по-голямата разфасовка - хем е по-евтино, хем опаковъчния материал е на половина. След партито е добра идея мизерията да отиде в шарените контейнери. Що? - Купища бутилки от бира, безалкохолни; еднократни чашки... Само като се замисля на парти понякога човек как употребява чашките - за да полееш някой с червено вино ;) и оп - мяташ на пода... Толкова евтин ли е този ресурс?! Нямам предвид парите.




>> Странно, обаче на пияна тиква се оказа огромно удоволствие да метнеш 20тина стъклени бутилки една по една в зелената кофа:) Пробвайте и после няма да мога да ви отуча :Р << style="FONT-WEIGHT: bold">НАИСТИНА ВСЕКИ. Важно е желанието. С всяка постъпка ние влияем на околните. Нека се правят на "лоши задници". Все в някакъв момент ще им дойде акъла. Помогнете им това да е по-скоро!

ПС: Можете да споделите вие как пестите ресурси :)

Поздравче :

4 коментара:

mara каза...

Винаги съм се удивлявала на убедителността ти!!! Прибавям само една референция (стрелкичка казано на български;)) към филмчето УОЛИ и ако някой не си е взел поуката, по-добре да си търси място в някоя друга реалност.

Mateva каза...

WALL E, за който не го е чувал.
Мерси, скъ :)

mara каза...

Чакай да ти се похваля публично :) Онзи ден отворих едно от чекмеджетата на Деянчо и гледам едни платнени торби. То и преди ги бях видяла, ама чак сега зацепих, че те тия торби всъщност ще са много по-здрави и удобни за пазаруване от разните найлонки. Взех едната, опрах я (че Деян каза, че били мръсни) и днеска я сефтосахме :) Много яко. Спомних си за времето когато бях малка и на село се ходеше за хляб с торба-мрежа... И наистина само до преди 10-12 години найлонът не беше толкова обичано нещо, имаше хартиени пликове и ти завиваха сиренето и салама в онази бозявата хартия... Даже не мога да си спомня кога стана такъв обрат и тя [амбалажната хартия] изчезна в имато на всякакви пличета и торбички. И това ми било преход... :)

Mateva каза...

Евала, Марче, кака!
Ти си моят идол :)
Аз вече редовно отказвам торби на продавачките. Не питай защо преди една - две седмици обиколих студентски с огромна връзка моркови в ръката :))) Питай Ивайло...